Празнуваме изяществото на 11-вековно наследство – писмеността и културата на българския народ!

В завещание светите братя Кирил и Методий са ни оставили мощно оръжие - език твърд като диамант, остър като меч, гъвкав като стомана, ковано векове, живо и свободно, с думи, които бият като чук!

Вслушвайки се в словесното богатство на българския език разбираш, че колкото повече дълбаеш, толкова по-много и по-светло става то.

Чудновата сила притежава езикът ни, че с еднаква бързина да предава и рева на раздразнения лъв, и едва доловимия шепот на тревата.

Затова думата, като съставна и градивна частица на езика, трябва да е блага и чиста, мъдра и весела, за да заразява с доброта и да омиротворява; зависи само от тона, от импулса, от цвета и от душата на речта.

Влюбвайте се всеки ден в красотата на това неземно богатство, което придава идентичност на българската култура. Нека не погубваме „таз сила нова“!
Преоткривайте и споделяйте из света писмеността на тоз народ, що „в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет...“. Възкресете народните ни гени, заспали в дълбока тъмнина.

„Народността не пада там, дето знаньето живей!“
Честит 24 май!