Бодро  утро, уважаеми, и честита нова седмица!

В сбит порядък излагаме на вниманието ви днес разказ за живота на една противоречива личност – тази на Хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович, който носи тежестта на проклятието като предател на Васил Левски.

Иванчо Хаджипенчович е роден в Русе през 1822/4 в семейството на русенския чорбаджия Хаджи Велико Хаджипенчович, търговец и член на русенския меджлис в продължение на около четири десетилетия между 1817 и 1857 година. Между 1841 и 1845 г. учи право в Париж. Завърнал се в Русе, през 1846 г. се жени за Анастасия Мавриди, праплеменница на търновския елинист Никола Пиколо.

Хаджипенчович е османски и български държавник. От края на ХIХ век името му е крайно непопулярно в общественото съзнание на българите и се произнася с омраза. Причината е, че участва в правителствената съдебно-следствена комисия, която  издава смъртната присъда над Васил Левски. Въпросната комисия се състои от Али Саиб паша - бивш велик везир, Шакир бей - майор от генералния щаб и бивш адютант на Мидхат паша, и члена на Държавния съвет хаджи Иванчо Хаджипенчович. Към тях са придадени  проформа 6 софийски съдебни заседатели - българите хаджи Марко Стоянов, Пешо Желявски и Митьо Каймакчийски и турците Мехмед Салих, Садулах Съръ и Дервиш Мустафа, които са против смъртната присъда на Левски, но никой не се съобразява с тях.
През 1876 г. Иванчо заедно с ливанеца Едмън Блек бей е назачен в специалната комисия за събитията около Априлското въстание и посещава лично Батак и Перущица. В своя доклад до Високата порта и до Европейската комисия, разкрива зверствата, извършени от башибозуците. Хаджипенчович отнася като свидетелство в Цариград и отрязана детска ръчичка. Той е назначен и в следващата комисия, която разследва наново събитията и изпраща на съд главния виновник за Баташкото клане - Ахмед ага Барутанлията. В началото на 1877 г. Иванчо е освободен като неблагонадежден от Държавния съвет.

След Освобождението висшият турски чиновник прави впечатляваща кариера. През 1879 г. е избран за депутат от Русенски окръг в Учередителното събрание, което гласува Търновската конституция. Става член на Върховния съд, а по време на Режима на пълномощията (1881-1883) и на Държавния съвет. Иванчо участва в комитет за събиране на средства за вдигане на паметника на Васил Левски.

Не само Хаджипенчович, но и неговите роднини се стараят да променят мнението на обществото за него като предател. Под влиянието на съпругата му – Анастасия, мъжът й става делегат на Църковно-народния събор през юни 1871 г. Той е сред участниците, които издействат султанския ферман за учредяването на Българската екзархия в Цариград. През 1876 г. дъщерята на Хаджипенчович Ефросина К. Бонева, съпруга на д-р Константин Бонев, става касиер на Женското благотворително дружество в Цариград, чиято "действующа комисия" събира средства за българите, жертви на зверствата, извършени след Априлското въстание. Д-р Константин Бонев, зет на Иванчо, участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. и постъпва в българското опълчение. Награден е с много български и руски ордени и е основоположник на военната медицина у нас.

Самият Иванчо Величков Хаджипенчович умира на 25 март 1894 г. на 72 години.

В общественото пространство името на Хаджипенчович се запомня, защото остава вградено в съзнанието на българите като съавтор на едно от най-драматичните събития в националната история на България. С тъга обаче препращаме и към една типична черта в народопсихологията на българина – липсата на чувство за родова обвързаност, или отсъствието на родова памет, което е вид предателство №1. Човек има цял един живот пред себе си, за да изпълни със смисъл своето съществуване и да докаже с действия своята истинна същност и дълбока душевност.

В своите мемоари д-р Христо Стамболски – голям български патриот, отпечатва едно удивително откровение на турския държавник Хаджипенчович. В разговор между двамата непосредствено след обесването на Васил Левски, Иванчо признава, че участва в създаването на революционни комитети и е един от последователите на Левски.

Борете!