Ведро утро, добри хора!
Днес се пренасяме в началото на 20 век, между 1905 и 1907 г., когато в центъра на Русе, на площад "Хан Кубрат", се построява още една забележителна сграда - на Русенското мюсюлманско настоятелство, предназначена за хотел, носещ гръмкото име “Бристол”. По данни на старите русенци, последният съдържател на хотел “Бристол”, до 1948, се е казвал Стоян Петров. След национализацията на едрата градска собственост в края на четиридесетте години на 20 век, хотелът променя няколко пъти своето име, докато се стигне до “Балкан”, с което остава в паметта на русенци.
В исторически план, на мястото на х-л “Балкан” до края на 19 век е имало джамия, която се е казвала Салкамлъ джамия. След Освобождението въпросите със собствеността на мюсюлманите в България са уредени със специален закон и това място си остава собственост на местното Мюсюлманско настоятелство. Русе е бил сериозен османски център, валийски град и е имало множество джамии, но по новия градоустройствен план, те е сладвало да бъдат съборени. Тогавашното религиозно ръководство наема архитект Тодор Петков, който се е завърнал от Гент и е назначен за главен архитект на Русе, да построи сграда на мястото на джамията. Така за две години, между 1905-07 г., в центъра на Русе се появява сградата на х-л “Бристол”. Сградата е била използвана от изповеданието като доходно здание. По време на Първата световна война в него се настанява щаба на Окупационния корпус на английските и френските войници. Те били много интересни за русенци, защото били главно представители на колониите от Алжир и Сенегал. По-късно на първия етаж се е намирало най-известното златарско ателие на Тево Папазян. Старите пощенски картички показват как различни наематели са се възползвали от това много добро ъглово място за развитие на бизнес. Това е продължило и след 9 септември 1945 г., когато в него се настаняват други хора и хотелът последователно сменя името си на “Република”, “Москва”, докато се стигне до “Балкан”.
През 1959 г. мансардният етаж изгаря и тогава се прокрадва идеята сградата да бъде съборена и на нейно място да се построи нещо съвсем различно. Според градската легенда, тогава се намесил висшият партиен функционер и кмет на Русе Пенчо Кубадински, който настоял сградата да запази вида си. Със средства на мюфтийството сградата е ремонтирана и запазена до днешно време.
Днес тази красива и знакова за русенци сграда тъне отново в забрава и чака своя благодетел, за да заживее новия си живот.
Цигуларчето е там и ще продължи да свири валса на русенци с надежда за зрели и умни управници и по-добър живот.