Успешна седмица и добър ден, Приятели!

Русе посреща освобождението си от османско робство, като най-големия град в България, с повече от 22 000 души население. Благодарение на управлението на силния администратор и стратег Мидхад паша, както и добрата свързаност – най-голямото българско пристанище на Дунав и наличието на жп линия, определят бързото развитие на Русе след Освобождението. По времето на Руско-турската освободителна война руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин изработват градоустройствен план и на Русе и дават началото в България на това.

Вследствие на това, както и на разбирането за създаване на тротоари, чийто смисъл е бил “път на пешеходци”, разположен успоредно на пътя, по който не се движат коли, а днес спокойно можем да го определем като място което предпазва пешеходците от колите в Русе, се поставят първите бордюри, тротоари и улични газени фенери. През 1899 г. главните улици на града биват покрити със закупените от Франция павета от санрафаеловите кариери. История говори, че в Римската Империя, в Помпей са строили по-високи каменни алеи успоредно на улиците, за да могат там да се разхождат почитаемите граждани. Първите пешеходни алеи, отделени с бордюр се появили в Лондон през 1765 г., предназначени за знатните граждани, а малко по късно стават ”сцена” на улични представления на смешници, мимове, певци, музиканти, илюзионисти, тъй като там те имали гарантирана публика от случайни минувачи. Не закъсняла и появата на шарлатани и джебчии.

И тук Русе е новатор в изработване на градоустройствен план, с полагане на бордюри и тротоари и поставяне на газени лампи по улиците. Това за времето си дава уют и самочувствие на русенци, че за кратко време се превръщат от граждани на град с най модерно мислене.

Единственият български носител на нобелова награда Елиас Канети дава най точното и кратко определение за напредничавостта на русенци: ”Всичко което видях по-късно, се беше вече случило някога в Русчук”.

Да ви е хубаво всеки ден!