Прохладно утро, приятели!

Днес отново си оворим за просвета!

Знаете ли, че началото на светското образование в Русе се поставя през 1838 г. от даскал Параскев Дамянов във Варошкото училище. Именно той въвежда взаимоучителния метод и нови учебни предмети, свързани със светското обучение.

Образователното средище търпи в годините метаморфози, докато с решение на Градския съвет от 26 април 1895 г., одобрено от княз Фердинанд, гимназията приема името Държавна мъжка гимназия „Княз Борис“.

Сградата, в която и до днес се помещава училището, е тържествено осветена на 4 октомври 1898 г. Самата тя е паметник на културата с национално значение. Строена е 1894 -1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов. Тогавашното Министерство на народното просвещение е държало Мъжката гимназия да бъде образцова и е отпуснало достатъчно средства за уреждане на богати кабинети, аудитории, рисувален и гимнастически салони, лаборатории и библиотека. Какво богатство!

Държавната мъжка гимназия „ Княз Борис“, днес СОУ „Христо Ботев“, е дом и начало на творческия път на редица ????големи имена в историята на България. Там учителства Стоян Михайловски, когато написва текста на най-популярния български химн „Върви, народе възродени“, превърнал се в химн на българската просвета. Друго видно име е това на Цветан Радославов, създал там текста на песента „Горда Стара планина“, която става национален химн на България през 1964 г – „Мила Родино“. Друг поет е Трифон Трифонов. В неговото творчество, освен поезия и разкази, влизат драми и редактирането на сп. „Извор“ – първото средношколско списание в България. В Гимназията е поставено началото на музейното дело в Русе и българската археология от учителите братя Шкорпил. Именно там, Хермантилд Шкорпил създава археоложка сбирка, с което се поставя началото на Русенския исторически музей.

Възпитаници на Гимназията са бъдещите светила в българската наука: акад. Михаил Арнаудов, проф. Петър Мутафчиев – историк и проф. Димитър Баларев – химик. Възпитаници на Гимназията са творци със съществен принос в българската национална култура: проф. Боян Пенев – литературен критик, писателят Йордан Йовков, артистът Сава Огнянов, проф. Георги Златев-Черкин – композитор, проф. Стоян Брашованов – основател на Висшето музикално училище в София и много други.

Учителят Тодор Станчев слага началото на Певческото дружество и заедно със свои колеги-учители развиват театралната дейност в града. Тук работи и цигуларят Христо Дюлгеров, който по-късно става концертмайстор на Симфоничния оркестър и основател на хор „Родина“.

Гимназията има традиции и в спортното дело. Знаехте ли, че първият спортист, участник в Олимпиада от името на България, е Луи Айер – учител и радетел за развитието на телесното възпитание и спорт в града, чиято любов към ????????България е била наистина изключителна.

Възпитаници на Гимназията са именитите спортисти: Долорес Накова – световна шампионка по гребане, Стоян Коев и Минчо Тодоров – участници в Олимпийските игри в Хелзинки и Мелбърн, световноизвестната състезателка и треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева.

Срешение на Учителския съвет от 30.V.1945 г. Гимназията приема името на поета-революционер Христо Ботев. През 60-те години тя последователно се преобразува в Единно средно смесено училище, Единно средно политехническо училище и Средно общообразователно училище.

Какъв изключителен дом на просветители си имаме в Русе!

Днес повече от всякога търсим вдъхновяващия и изключителен пример и отдаденост на педагозите – градители на бъдеще! Разчитаме на тях, за да посеят семената на нестихващия копнеж за знания, да разгорят пламъка на будната душа и мисъл! Отговорност от особено високо значение за  развитието на българското общество и култура! Днес е важно да хвърлим залога върху качественото образование, върху градежа на личности с висок морал и ценности, които да дарят живот на ????????България!

Благодарим за това, което сте дали на града и България, наша е отговорността да го продължим и надградим! Бъдете дръзки днес и сбъдвайте!