Втора доза щастие!
За кефа от цялото удоволствие, което си подарихме късно снощи няма мерна единица! Даже успеха на футболните отбори Манчестър Сити в двубоя срещу Интер не струва толкова.
Семейна лятна кино вечер под открито небе в сърцето на красивия Русе … БЕЗМЪЛВНИ СМЕ !
Като пренебрегнем рисковете на „живото предаване“, напр. нашествието комари, явно също толкова жадни за култура, колкото събралите се в очакване деца, младежи и родители в градинките пред Дунав Плаза - Dunav Plaza, се изкефихме брутално на двете прожекции, специално подбрана селекция филми от Мисия Градеж.
Започваме с „ПИНОКИО-ОТ РУСЕ ЧАК ДО ТОКИО“ – един филм за високото майсторство при подготовката на спектакъла и играта в него. Най-младите попълнения в Държавен Куклен Театър - Русе Светлина Станчева, Ивета Маринова, Мартин Пашов, Димитър Пишев и Мартин Маринов са всъщност актьорите, които се превъплъщават в героите от приказката на Карло Колоди. Драматизацията е на проф. Славчо Маленов, режисурата на Тодор Вълов, музиката на Пламен Мирчев-Мирона, сценография на Наталия Гочева, а мултимедията на Роксана Маркова. Безупречна игра, дълбоко смислова интерпретация, красив театрален сблъсък… всичко това заслужено донесе най-престижното отличие на Гилдията на артистите в България – ИКАР в категория „Най-добър куклен спектакъл“ за „ПИНОКИО“.
И понеже това е безкрайна привилегия за нас, русенци, поканихме за близка среща прекрасните млади куклени артисти, част от екипа на „ПИНОКИО“. Ето тук настъпва най-готината част – въпросите на децата към актьорите. Какъв мислите беше първият въпрос?
Разбира се, че децата най-силно се вълнуват дали са ги "късали“ на изпит. Не по-слаб интерес представляваше за публиката колко в действителност е дълъг носа на любимата дървена кукла Пинокио с човешко сърце. Тук шеговито отговарят артистите „от нас до трамвайната спирка“, цитат от дълбокия автор Валери Петров. Децата не пропуснаха да отправят и някой друг по-сериозен въпрос, като напр. дали „влизането“ в някои роли изисква повече усилия. Разбира се, въпросът предполага и отговора – ДА! Такива сложни роли, при които се изисква специфична подготовка, има и при тях се полага повече работа, за да бъде разбран героят. Много смях настъпи и при въпроса „Какво правиш, ако си в главната роля и забравиш реплика?“. „Потъваш в ужас и ти се иска да не си на сцената точно в този момент, но бързо се обираш и тогава настъпва магията на сценичното изкуство – да интерпретираш по свой начин и да вложиш още един нов смисъл на ролята и образа“. Успяхме да разберем и за кои роли мечтаят младите артисти на „ПИНОКИО“. Най-красивото е, че всеки от тях се стреми да предизвика себе си, към излизането от зоната си на комфорт и усвояването на неприсъщи за него като личност ценности и особености в поведението. Тъй като на Светлина й е любимо да пее, би искала да е героиня в мюзикъл. Ивета пък, понеже все играе образа на майка, така й се иска да обуе обувките на една мащеха например. За Мартин Пашов интерес представлява образа на клоуна, докато Димитър Пишев любопитства какво би било да бъдеш Квазимодо – добре познатият ни главен герой на романа Гърбушкото от Нотр Дам от Виктор Юго.
На нас също ни допадна особено този отговор, защото в образа на Квазимодо наблюдаваме противопоставянето между външната грозота и вътрешната красота. Лайтмотив особено актуален и днес, защото висшата форма на любов е тази, която с очи вижда сърцето.
Тук е мястото да отправим главозамайващ призив добрувайте! Защото пишман станахме от човеци с дребни души, чиито свят ще се разпадне, ако покажат доброта!!!
Вторият ни избор на филм беше малко по-конспиративен, но пък интригуващ, защото става въпрос за една среща в едно все още неясно време, в един етап от живота на двама души, което не щеш ли може да се окаже съдбовна среща. Кенеди – все още нищо не подозиращ бъдещ президент на САЩ, през лятото на 1939 г. среща на брега на р. Дунав една изящна красавица – българка, която с очарование и магнетизъм, естествена красота и красив ум, оставя отпечатък в съзнанието на бъдещия президент на САЩ Джон Кенеди.
И да знаете – има една група при Възрожденско читалище "Зора" - Русе, която си е избрала името „РУСЕФИЛМ“ и произвежда тематични филми, свързани с Русе, всеки един от които трябва да бъде изгледан! Така, че не се чудете как да си разнообразявате неделите, а тичайте за среща с Пламен Личев и се разбирайте как, кога и къде може да разширявате хоризонта си с техните произведения на филмовото изкуство!
Ние сърдечно благодарим на целия екип на група „РУСЕФИЛМ“, на РЕКИЦ за контакта с тях, на директора на Русенската библиотека от друго измерение Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе за оказаното съдействие при техническото обезпечаване на филмовата вечер и не на последно място на Държавен куклен театър – Русе за отворените обятия, с които посрещат нуждите ни - винаги!
Хайде, стига толкова от нас за днес. Все пак е неделя и нека не ставаме досадни! И утре е ден!
Прегръщаме ви със сърце,
Боби Българинов, Вероника, Ивчо, Ина, Ники, Крисо, Генчо, Серго и още дузина на квадрат приятели на Сдружение „МИСИЯ ГРАДЕЖ“!