Добър ден, госпожи и господа!
В по-стари наши публикации сме засягали темата за  широката приемственост на Русе и традиционно проявяваната  толерантност по отношение на местните малцинствени общности. Говорихме за свещената обител на католиците, за мюсюлманското настоятелство, ред е на арменската общност.
Ето защо днес посвещаваме сутрешната доза знание на най-старата Арменска църква в България, тази в любимия Русе, която носи името "Сурп Аствадзадзин" или „Света Богородица“.
Храмът е построен през 1610 година, а самото място е едно от християнските места на вярата, свързано с Пресвета Богородица Дева Мария. Първоначално църквата е представлявала скромна дървена постройка. По-късно е опожарена и през 1832 година е изцяло реконструирана във вид, в който е запазена и до днес. Поради обстоятелството, че храмът е строен през годините на турското робство, той е наполовина вкопан в земята, съгласно тогавашните закони на Турската империя. Предвидливо са били прокопани 3 тунела, извеждащи извън пределите на града при евентуално турско нашествие. Портите на два от тях са запазени и до днес. Северната стена на оградата на църквата е от времето на късното Средновековие.
Храмът е уникален със своите 3 абсиди на централното олтарно възвишение. Светата Трапеза, намираща се в средата, носи името на храма, а от двете й страни са изградени още два малки олтара. Левият, Свети Стефан, а десният – Свети Григорий Просветител. Съгласно каноните, храмът си има хранилище, в което се намира и баптистериума – купела за кръщение. В хранилището има още един по-малък олтар, наричан от местните арменци – "Малката Богородица". Според миряните той притежава изключителна  чудотворна сила.
В двора на църквата се намира и паметникът на жертвите от геноцида, пред който всяка година на 24 април се отслужва панахида за невинните жертви от недалечното минало.
Срещу Арменската църква преди години се е издигало и арменското училище, което е носило името “Сурп Месроб Мащоц” – създателят на арменската азбука. Училището е закрито през годините на тоталитаризма.
Едни от най-големите дарители на общността са били сем. Куюмджиян. На тях арменската общност в града дължи своя Културен дом “Ереван”, който и до ден днешен събира своите деца по различни поводи. Благодарение дарените имоти от сем. Куюмджиян се издържа и самият храм.
Днес, Арменската църква – обявена за паметник на културата, е толерантна към всички вероизповедания и е отворила своите врати за всеки, който желае да се сближи и опознае безпределната й чистота и красота.
Богатствата на многообразието заслужават да бъдат преживени с очите и сърцето.
Цветеносещ ден Ви желаем!