Кой ли е Змей Горянин?
На 11 януари по нов стил /29 декември 1905 г. по стар/ в Русе се ражда писателят Светозар Акендиев Димитров, известен под псевдонима Змей Горянин. Той завършва престижната Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“, днес СОУ "Христо Ботев". До 1930 г. работи като чиновник в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител“ в родния Русе. През 1930 г. заминава за София, където отново е на чиновническа длъжност – работи като счетоводител в Дирекцията на Храноизнос, по-късно в Дирекцията на печата при Министерството на външните работи.
Змей Горянин е автор на десетки разкази, романи, пиеси, пътеписи, очерци и произведения за деца. Доминиращото чувство в цялото му творчество е любовта към българския народ и неговата история. В някои свои творби Змей Горянин използва иронията и сатирата. Изявява се и като талантлив автор на епиграми. Змей Горянин е подвластен и на рисуването, рецитирането и точните науки. Той създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и несравними самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си. Член е на СБП, Задругата на писателите историци и Дружеството на военните писатели. Превежда от сръбски и словашки. Свързва го  близко приятелство с Р. Алексиев, М. Арнаудов, Елин Пелин, В. Стоилов и други видни представители на интелигенцията.
През 1943 г. написва стихотворението „На падналите при Арилие", публикувано в брошурата „Сръбските зверства". Става въпрос за убийството на подофицер Т. Апостолов, ефрейтор Д. Млачев и редниците П. Колясов и Г. Анев, извършено по пътя от гара Пожега през Арилие за Иваница. Те са служили в българската войска, която пазела нашите сънародници в Западните покрайнини и Македония от партизаните на Тито.
Следват години на  унижение и отхвърляне за Змей Горянин. На 14 ноември 1944 г. е изключен от СБП, на 31 януари 1945 г. е арестуван и по-късно осъден от Народния съд на една година затвор. Обвиненията са : „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, ревностен разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“. Някои от предишните му  „другари“, ползващи се с доверие и авторитет пред новата власт, го увещават да се разкае публично, след което да бъде оневинен и реабилитиран. Змей Горянин обаче категорично отказва. Твърди, че като цензор не е сторил зло никому, нито пък е спирал нечия творба и затова смята подобен акт за унизителен и недостоен. Доблестен човек! По това време 17 от книгите му попадат в „Списък на вредната литература“ и са иззети от библиотеките. Писателят  излежава 9 месеца в Централния софийски затвор, където продължава да твори.
След излизането си от затвора, Змей Горянин продължава да пише, но не под вече забранения си псевдоним, а под собственото си или други измислени имена, като Станимир Сталев, Захария Лютаков, Марин Василев, Димитър Соколов и други. Животът си Светлозар прекарва в странстване и твори из родните манастири.
Последните години от живота му преминават в самота. Любимата му обител е  манастирът „Седемте престола“ в Стара планина, където умира на 25 август 1958 г. На надгробната плоча на Змей Горянин четем четиристишие за тъжната и трагична съдба на един истински творец:
„Душата ми копней за тишина,
сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Горда Стара планина
и сгушения в нея манастир.“
Посмъртно Змей Горянин е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“ и една улица в родния му град носи неговото име.
Сякаш и до днес продължава да е актуален мотивът в българските бит и душевност за продажничеството от хора, за които угодничеството на положението и обкръжението е доминираща ценност. Подобен акт е крайно унизителен и коварен спрямо доверители като Змей Горянин. За щастие, Светлозар е бил от ония будни и живи души, с нравствено извисена и богата на принципи, ценностна система, заставащи с чиста съвест и с авторитета на името си зад своите действия, които отразяват правдивата действителност. България има крещяща необходимост от повече Личности, като него. Тъжно е посмъртно да признаваме заслуги, а приживе да обричаме на забвение таланти. Затова оглеждайте се и имайте очи за стойностните и истински хора, особено днес, когато се толерират нечистите и подкупни, тесни души.

Плодотворни последни дни от м. септември, добри хора!