Хубава съботна утрин, добри хора!
Днес ще стане на въпрос за личността на един достоен българин, родом от Русенския край, два пъти номиниран за Нобелова награда, но вероятно за мнозина малко познат като име и творчество! Говорим си за Иван Грозев от русенското с. Червена вода, по-късно откривател на литературния талант на Йордан Йовков и Стефан Костов.
Добре знаете от историята в българската литература, няколко са родните писатели, номинирани за  Нобелова награда. Първи тази чест получава Пенчо Славейков през 1912 г. Възможността обаче е осуетена от смъртта на поета, тъй като по правило отличието се връчва на живи писатели. Пет години по-късно проф. Иван Шишманов представя кандидатурата на Иван Вазов, но Патриархът на българската литература не получава признание от Нобеловия комитет. В хода на Втората световна война номинация има и Елисавета Багряна, чието име е сред претендентите за наградата в продължение на три години (между 1943 и 1945 г.). На този фон кандидатурата на Иван Грозев през 1928 и 1929 г. изглежда странна, тъй като името му е практически неизвестно за широката аудитория.
Писателят Иван Грозев е роден на 23 юни 1872 г. в русенското село Червена вода. През 1894 г. се мести в София, където се записва в  университета. Бил е  учител в четири софийски гимназии, където открива  литературния талант на Йордан Йовков и Стефан Костов и ги стимулира да се захванат с писане.
Самият той започва своето  творчество със стихове, като първото му публикувано произведение е „Песен на свободата“, поместено в списание „Българска сбирка“ през 1896 г. Първите му самостоятелни издания са „Змей. Планинска легенда“ (1902 г.) и драмата „Наши хора“ (1903 г.). През 20-те години основен фокус на писателя стават  изкуствознанието, историята на религията и литературната критика. Авторитетът на Иван Грозев вече е толкова голям, че проф. Михаил Арнаудов издига кандидатурата му за Нобелова награда за литература през 1928 г. Писателят получава и държавна подкрепа, след като пиесите му „Семела“ и „Йов“ биват отпечатани на френски език от Дворцовата печатница. Нобеловият комитет обаче предпочита норвежката Сигрид Унсет. На следващата година кандидатурата му отново е предложена, но този път отличието е връчено на Томас Ман.
На 6 октомври 1929 г. Грозев е сред основателите на културното дружество „Българско родно изкуство“, нареждайки се до имена като  писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров и оперните прими Христина Морфова и Цветана Табакова. Неговата неуморна дейност продължава до смъртта му на 10 януари 1957 г. в София, далеч от общественото внимание.
Историята трябва да се познава, за да подхранваме чувството си на принадлежност и да вярваме във вродените ни отличителни способности за оставяне на следи, заслужаващи да се помнят!
Създавайте смело