Днес отбелязваме годишнина от обявяване Независимостта на България.

Само 30 години след Руско-турска война от 1877-78 г., която приключва с подписания на 3 март 1878 г. Сан Стефански мирен договор, България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. През тези кратки за историята години,  България трупа самочувствие и икономически просперитет. Постиженията на световната култура и образование намират своя дом в страната ни. Това не е случайно, имайки предвид факта, че сме една от най-старите държави в Европа.
Както сме споменавали в някои наши публикации, идва времето на едно от най-значимите събития от новата ни история:
На 22-и септември 1908 г. в гр. Велико Търново с  манифест българският княз Фердинанд обявява  Независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят  последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава, начело с коронования  цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили, признават официално българската независимост. Денят е обявен за официален празник с решение на българското народно събрание от 10 септември 1998 г.

Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били много благоприятни: през лятото на 1908 г. млада турска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т. е. да го наруши. Българският княз Фердинанд получил  подкрепата на император Франц-Йосиф на лична среща помежду им във Виена, където съгласували действията си. Същевременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това води до икономически противоречия между България и Австро-Унгария. Българското правителство решава да обяви Независимостта на България на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново –  символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно, в търновската църква “Св. 40 мъченици”, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.
Трудната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува. Пристъпва се до частична мобилизация на българската армия. Руската империя не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Днес борбата за надмощие на великите сили и коалициите около тях водят до бедност в малките държави. Опитите им за това дават определени резултати. Още повече, когато продажни български политици забравят за силата на българския дух и самочувствие.
От държава с ограничен суверенитет, днес България е превърната в страна с отнет суверенитет.
114 години след формално и правно провъзгласяване на българския суверенитет, днес чакаме  някой друг да ни назначи наши представители по света. Липсата на активност от управляващите води след себе си  зависимост и до това да говорим, че не се намираме в силните си години, като нация. В действията ни се наблюдава тревожност, апатия, безверие, недоверие и отчуждение от държавата и нейните институции, преминаващо в категорично обществено отрицание. Навсякъде се забелязва симптоматика на социална емоционална нестабилност, готовност за изразяване на обществено недоволство и протест под различни форми.

България трябва да покаже своята национална идентичност в условията на  съюзническа среда и в това е  щастливото ни развитие.

Честит празник горди  българи!