Пъстроцветен ден, приятели!

В днешната публикация ще си говорим за децата на Русе и Виктория Бешлийска!

Тя е филолог по образование. Работила е като учител, редактор на художествена литература и се е занимавала професионално с маркетинг и реклама. В момента е отдадена изцяло на писането. Автор е на блога По дирите на думите, който наброява 60 хиляди последователи във фейсбук и има за цел да събира стари български думи, разпространявайки силата и енергията на родния език. Дебютният роман на Виктория - “Глина”, се превърна в най-четената книга в България за последните близо две години, като докосна сърцата на хиляди хора. Виктория Бешлийска е автор и на “Словник” - самобитен дневник, който започва с 90 архаични български думи, за да продължи с личните бележки на всеки, който вярва, че писането има пречистваща и преобразуваща сила.

Скоро предстои излизането на втория роман на Виктория – „Сърце“, посветен на историческите и духовните ценности в магнетичното Русенско Поломие, който очакваме с нетърпение.

Преди дни, по покана на Мисия Градеж, тя беше в Русе, за да разговаря с децата ни за красотата на родния език. Да ви признаем беше удоволствие да работим върху организацията на събитието с Виктория. Толкова отговорно и всеотдайно прие идеята, а сценарият ни развълнува. А крайният резултат беше впечатляващ!

С децата Виктория разговаря за това как да изградим усет към езика.

Тя пренесе децата в  спомените от своето детство, разказвайки вълнуващи истории край румолящи ручеи на село; за някоя друга калпазанска случка с приятели, за бели с колело и за най-вкусната част на лятото - петлето и мускурливата си муцунка след хапването на най-хубавото от динята. Имаше доста смях.

Децата също не пропуснаха да се похвалят как мама и татко ги наричат – "-Бела белята", "-Биляна е беля голяма", "-Мече", "-Ева птичето", "-Димано Дилберо", а някои подшушваха тайно в ушето на Виктория „-Аничка-баничка.“ 

Децата добре разбраха, че всяка думичка, заради смисъла си, ни носи някакво чувство, защото езикът е създаден от хората, тръгвайки от техните усещания. Затова срещаме топли и студени думи, думи сладки, бодливи, меки и вкусни, думи галещи слуха, красиви думи.

С голям ентусиазъм децата се впуснаха в първата игра с Виктория, в рамките на която умело разграничаваха топлите от студени стари родни думи. С Виктория събеседваха за думите блестунка, губерче, ледунка, хала. Макар за част от децата това да бяха нови думи, те доста интуитивно отгатваха смисъла на думичките и впечатляваха с остроумие и находчивост.

А вие как бихте определили думите Райко, жар, тайник, бурунтия, пладне, бахър? Кои от тях са  топли, и кои  студени?

Най-любима за дечицата се оказа думата БЛЕСТУНКА и това не ни учудва, защото те самите са светулките в нашия живот .

Сигурно се чудите каква беше следващата игра  Нейната цел бе да разкрие магията на езика, демонстрирайки как в корена и звученето на думата се крие нейният смисъл. Да, езикът ни създава чувства и носи полъха на спомена. Той ни дава сила да въздействаме и на другите – да ги накараме да се усмихнат, да ги утешим, езикът е лекар, защото с думи се лекува тъгата на хората. Но има и силни думи, с които може да  нараняваме. Децата още веднъж чуха колко важно е да внимаваме в това, което казваме на другите.

Тук резултатът беше изключителен. Толкава активни бяха децата, че дори на кадрите се срещат навъсени муцунки, които не са успели да си кажат каквото им е щукнало на ум. Големи диванета са ни, ама си ги обичаме такива – щури, живи, вироглави...цели стихии! 

Много оригиналност откриваме в думите, споделени от децата. В това ще се убедите като видите снимката от събитието с тази част от играта. Оказва се, че децата преживяват и усещат езика по един по-различен и свиден начин. Толкова чисто.

А Вие, уважаеми възрастни, като  меки, игриви, вкусни, галещи слуха или  рошави усещате думите къделя, миженка, маймунджулъци, барабой, развигор, виделина, аране, гьостерица, чорлав, шубрак. А защо пък не предложите и някоя ваша любима дума?

Приятели, какво е празник без подарък Всичко друго, но не и празник, ако питаме мушмороците вкъщи! Ние от МИСИЯ ГРАДЕЖ не искаме да разочароваме децата, затова заедно с Виктория Бешлийска сторихме така, че всяко дете освен да си тръгне с подарък от празника, но и да научи един важен житейски урок – че сториш ли добро, добро ти се връща, а най-хубавият подарък за близките на сърцето ни хора са добрите думи.

За нас и Виктория Бешлийска беше привилегия да бъдем с вас, мили деца! Вие показахте красотата на езика по един наивно чист начин, подарявайки на непознато до вас другарче хубава дума, която дълго време да топли сърчицето му и да му подсказва да прави добринки.

Благодарим Ви! Дано и вие сте също толкова щастливи, колкото нас с отнесения у дома подарък-картичка. Запазете си го и по неговия пример самите вие започнете да събирате съкровищница от думи.

Защото, деца,  езикът е богатство и колкото повече знаем за него, толкова по-богати сме на думи, чувства и образи.

До скоро и нека не забравяме, че имаме прекрасни деца и сме длъжни да работим за тях!