Бодро утро будни хора!
Днес училищата са пусти и отсъства усещането за специален ден. Общобългарски празник е – Ден на Будителите, в чест на нашите предци с висок национален дух и стремеж за образованост и книжовност. А днес е юбилеен, сто годишен, празник от вземане на решението от един  далновиден български политик Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внесъл през 1922 г. предложение за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. С  окръжно номер 17 743 се определя тази дата за  „Празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза Постановление на Министерски съвет за обявяване на празника. И така до днес, но вече без тържествена емоция, а съвсем стандартно отбелязваме Деня.
Историята, непозната в много български семейства, разказва за една личност, която, макар и да не е от български произход, е допринесла много за формиране на чувството ни за принадлежност и гордост, че сме българи.
Блазиус Клайнер е бил от немски произход, по-конкретно от трансилванските саксонци, францискански монах, живял в Седмоградско, в село Алвинц (днес Винцул де-жос, окръг Алба в Румъния). Клайнер е бил свързан най-тясно с българските бежанци от Чипровското въстание и техните потомци. Малко известен е фактът, че една от най-богатите библиотеки през 16 и 17 век е била тази на чипровските католици. По това време нашествието на турците и опожаряването на град Чипровци, принуждава монасите да търсят спасение в румънските земи. Смята се, че са отнесли със себе си и голяма част от притежавания архив. Там е била съдбовната среща с Блазиус Клайнер, който остава очарован от вековната и славна история на България и хората, живеещи на тази територия. По негова преценка „чуждите и особено латинските писатели, бидейки отдалечени, са имали ограничени сведения за достойните за упоменаване преславни деяния на българите“.
През 1761 г. в католически манастир „Св. ап. Петър и Павел“ Клайнер написва на латински „Историята на България“.
В уводната част към своето съчинение той не само сочи подбудите, които са го накарали да се залови да изложи миналото на българския народ и специално историята на българското католишко движение и на францисканската „кустодия“, а после „провинция“ в България. След като изтъква трудностите във връзка с написването на една „История на България“, Блазиус Клайнер добавя  „Царство България, което някога е било най-цветущо, още не е имало писател, който да остави на потомството описани превратните съдбини на царството и на своя народ, прочут в света. Чуждите писатели, измежду тях главно гърците, които често са изпитвали мощта на българите, говорят за тях малко, и то само случайно. Смятам, че е станало така главно за това, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва.“
Много изследователи в минало и днешно време споделят идеята за това, че „История на България“ на Блазиус Клайнер е била основата и дала идеята на Паисий Хилендарски да напише своята “История славянобългарска”. 
Честит Ден на народните будители, на просветителите за светли бъднини!