Бодро утро и честита нова седмица!
Днес избрахме да си поговорим за личността на един обаятелния патриот и революционер, отдал всичките си сили в борбата за освобождение на поробеното си отечество, в името на което не жали и своя живот. В Русе на пристанището, където се самоубива, е поставена паметна плоча, която увековечава спомена за делото на пламенния и родолюбив българин Ангел Кънчев.
Ангел Кънчев Ангелов се ражда на 11 ноември 1850 г. в град Трявна, където прекарва детските си години. Учи в местното училище при Петко Рачев Славейков, от когото получава първите уроци по родолюбие. Около 1860 г. семейството се преселва в град Русе, където баща му Кънчо Ангелов – майстор-зидар, намира по-добри условия за работа. Тук Ангел Кънчев постъпва във Варошкото класно училище. Изявен и буден ученик, той получава подкрепа да продължи образованието си в Болградската българска гимназия. Там Кънчев учи само една година. През 1867 г. постъпва със закъснение в артилерийската школа в Белград – първото военно училище в Сърбия. Именно там, Ангел Кънчев за пръв път се среща с Васил Левски, Любен Каравелов и Панайот Хитов, които спомагат за формирането на неговия революционно-демократичен мироглед. Емоционален и силно развълнуван от събитията по онова време, едва 18-годишен, Ангел Кънчев пише едно пламенно възвание към българския народ, в което ясно подчертава, че „борбата е единственият път за отхвърляне на робството, за преобразяване на живота за достигане на целта. . .“. В края на 1869 г. се разболява, поради което е отчислен от артилерийската школа и се завръща в Русе, не успявайки да завърши четвърти курс. През 1870 г. по предложение на русенския първенец Петър Златев Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает, е отпусната правителствена стипендия на Ангел Кънчев, за да продължи обучението си в земеделско-индустриалното училище в гр. Табор – Чехия.
От Табор Ангел Кънчев живо се интересува от своята родина. Кореспондира си с Никола Обретенов, който му изпраща вестници и списания и го информира по редица политически и културни въпроси. Кънчев не завършва образованието си в Табор, поради липсва на достатъчно финансови средства за това, и взема съдбоносното решение за отдаване в служба на своя народ и родина. Връщайки се в Русе, той участва активно в просветната дейност на читалище „Зора“ и в оформящото се революционното движение. Пред Никола Обретенов изтъква необходимостта от образуване на революционен комитет в Русе и му дава съответните указания.
Български революционен централен комитет определя Ангел Кънчев за помощник на Левски и в края на септември 1871 година той заминава за град Ловеч. На 29 септември се среща с Левски и до края на живота си остава негов най-верен сподвижник. Левски и неговите помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи започват съвместна работа по изграждане на революционни комитети, укрепване на съществуващите, обсъждане на проектоустава, събиране на пари и др. Активно работят по това в градовете Троян, Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора. Сливен, Елена, Лясковец, Търново, Трявна, Габрово, Севлиево, Разград, Търговище, Шумен, Русе. След обиколките Ангел Кънчев се отправя за Русе, откъдето по поръчение на Левски трябва да отиде при Каравелов в Букурещ и да подготви работите за свикване на общо събрание на БРЦК.
На 5 (17) март 1872 година при опит да премине без паспорт в Румъния Ангел Кънчев бива предаден от свои и, за да не попадне жив в ръцете на поробителите, Кънчев се самоубива.
Ангел Кънчев заема едно от първите места сред борците, посветили живота си на национално-революционните борби за освобождение на България от турско робство. Магнетичен, обаятелен, надарен със способности да провокира и възпламенява сърцата на хора за борба, с бърз и дълбок ум, в същото време скромен, точен, верен, изправен, с много добро държание, той е образец за поколения българи. А днес повече от всякога са необходими доблестни личности като Ангел Кънчев Ангелов – български герой, саможертвал младостта си в името на България!