Добра неделна утрин!

Продължаваме с посочването на значими факти и събития, случили се някога в Русе. Преди да навлезем в дълбочината на днешния пост, държим да обърнем внимание на едно обстоятелство, което само по себе си говори много за важността на Русе (тогава и сега). Четейки историите, които пресъздаваме, забелязвали ли сте колко от влиятелните някога русенци, създатели на имиджа на града на първопроходник, всъщност се оказва, че не са родом от тук. Ако се замислим над това, бихме могли да си дадем ясна представа за категорично важното местоположение на Русе и оценката на предприемачите за неговата роля в бъдеще, предвид кръстопътното положение с транзитен характер и европейски епицентър за страната.
Настоящата история също е показателна за притегателната мощ на града за инвестиции и реализация. Така, за построяването на рафинерия братята Йосиф и Григор Вешкови, родом от Севлиево, избират Русе. Петролната рафинерия е създадена със собствени средства през 1933 г. и с тази инвестиция образуват „Първа българска петролна индустрия“, национализирана през 1947 г. като НПЗ "Леон Таджер" с правоприемник БИМАС АД.
Братята Йосиф и Григор Вешкови идват в Русе в началото на миналия век и се захващат с петролната индустрия. Стартират с внос на масла и газ за осветление от Румъния, имали са складове по Дунав. След това създават като акционерно дружество рафинерия. Братята използват разумно момента в периода след 1934 година, когато у нас се въвежда закон, съгласно който при внос на сурови продукти за промишлеността в България, същите се освобождават от мито. Така продукцията става конкурентоспособна на европейската. Тогава Вешкови започват с производството на дизел и бензин и смазочни материали.
За времето си, Йосиф Вешков е бил истинско олицетворение на русенската аристокрация. Щедър и известен сред своите бизнес контрагенти в Букурещ, като Българския Крез. Бил е и почетен унгарски консул в Русе. От 1939-а до 9 септември 1944-та Вешков оглавявал и Търговско-индустриалната камара на Русе. Неговият дом тогава е бил сред най-големите в града и най-луксозният, със скъпоструващо обзавеждане, големи салони. За петролния магнат било въпрос на престиж и чест да домакинства приеми за високопоставени гости. Така напр., при посещението си през 1940 г. за откриване на фериботната линия премиерът Богдан Филов и министрите гостували за обяд във Вешкови. За тази визита съобщили дори в предаване по Радио София.
Винаги изискан, с цилиндър на главата, с бяло шалче на шията, черно палто, изключително модерен, Вешков е бил пример за подражание. Заслужил авторитета си сред обществеността, неговата личност успешно е градила основи за развитието на града, в който живее и реализира себе си!
Вешков преодолява предизвикателствата след 09.09.1944 г. и прекарва остатъка от живота си в румънската столица, където умира през 1959 г.
Възприемаме за погрешна наслояваната с годините тенденция към отваряне на България във вътрешността за сметка на външните й граници. Геостратегическото местоположение на Русе е ключов и могъщ инструмент за провеждане на политика за ефикасно, ефективно и устойчиво пространствено развитие не само на града, но и на България, като периферна страна-членка на ЕС, балканска, черноморска и придунавска държава.
Днес намираме за критично важно политиците да оценят спешната потребност от активизиране потенциала на граничните градове, в т.ч. на Русе, в отговор на задълбочаващите се социално-икономическите кризи, които унищожават един град богат на традиции и с опит в създаването на добавена стойност.
Време дошло е управляващите да осъзнаят ролята си като създатели на възможности за инвестиции, а оттам за икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността и качеството на живот на хората в България.
Някога Русе е бил най-големият и най-добре свързаният български град, с най-голямото пристанище по Дунав, с жп линия, с градоустройствен план, гостоприемник на консулства, вход за Европа и аристокрацията, за културата и прогреса! Всички предпоставки са налице славата на миналото да бъде възродена днес, но е необходима искра за разпалване на социалната ангажираност на летаргично унеслото се гражданско общество!
Да запалим искрицата и да поставим днешните успели хора да ни представляват.