Нов ден, а с него и поредна доза ново знание за любимия ни Русе!
Публикацията ни днес е вдъхновена от личността на Васил Бъчеваров, който създава в Русе първата фабрика за сапуни. За него като човек не откриваме много данни, но е важно да запомним имената на съпругата му Мария и неговите синове – Любен и Георги. Защо, ще стане на въпрос в хода на изложението.
Най-дълго време от живота си Васил Бъчеваров прекарва в Русе, а като служител на местната поща създава важни контакти с успели личности в града. Най-ценно се оказва познанството му с Петър Г. Петрович, чийто баща тогава е един от стопанските лидери на Русе - собственик на парна мелница, основател на първото застрахователно дружество у нас „България“, търговец на жита, вносител на каменна сол и бъдещ председател на Варненската търговско-индустриална камара. Двамата – Бъчеваров и Петрович, през 1980 г. основават малко предприятие за популярния тогава критски сапун, който се произвежда не от традиционната животинска мазнина, а от зехтин. Не след дълго към новосъздаденото предприятие е привлечен нов съдружник - Иван С. Николов. Това обаче ще се окаже препъни камък за успешното развитие на компанията и скоро съдружието помежду им се разтурва, макар за по-тъждествена да се приема причината, че от русенския общински съвет недопускат износ на произвежданите сапуни извън пределите на града. Това значително затруднява финансовото управление на фабриката, тъй като приходите от малкия местен пазар са крайно недостатъчни за обслужване нуждите на предприятието. През 1894 г. е приет Закон за насърчение на местната индустрия и предвидените по него значителни облекчения за първопроходците на родната промишленост дават надежда на Васил Бъчеваров, че този път има реални шансове за успех. Не закъснява и следващият опит на Бъчеваров, който, твърдо убеден в идеята си за развитие на сапунено предприятие, основава през 1895 г. в Русе ново дружество за производство на сапун и глицерин. За съжаление, и този опит се оказва неуспешен. Въпреки трудностите, Бъчеваров продължава да се бори за сбъдване на своята мечта и през 1897 г., събрал известни капитали, основава самостоятелно собствена фабрика и взема твърдото решение за издигане на изцяло нова производствена сграда. За тази цел, общинският съвет му отпуска на съвсем ниска цена място на изхода на грда в посока Силистра, където в края на ХIХ век се оформя новият индустриален квартал. Освен преференциалните условия на местния парламент и облекченията по новия закон за насърчаване на индустрията, инвестицията на Бъчеваров е субсидирана и със средства от русенския клон на БНБ, загърбвайки разпоредбите да не се финансират индустриални проекти. Изграденото през 1902 г. предприятие е оборудвано с модерни машини, които му позволяват да произвежда по-деликатни и изискани продукти. Инсталиран е парен мотор „Гагенау“ с 5 к.с. Обособена е и малка картонажна инсталация, която да осигурява нужните от естетично издържани опаковки. Наред с критския сапун, в модернизираното предприятие започва да се произвежда и варен сапун, тип „марсилски“, който е вече най-предпочитан на българския пазар. Бъчеваров решава да сложи собствен отпечатък на продукта като му дава името „Boulon“, от френски - болт или бурма. За най-изтънчените вкусове пуска сапун за ръце „Venus“, който копира известните английски „Sun Light“, както и тоалетен сапун „Златен лев“ - добре парфюмиран и елегантно опакован. Новата гама е допълнена от произвеждания на база кокосово масло сапун за пране „Violette“. Принуден да се бори с жестока конкуренция и с предпочитанията на все още предимно селското население в страната, с много вещина и упоритост Бъчеваров успява да намери своята ниша на този доста труден пазар. Наред със сапуните, стартира производство на парфюми, които бързо се утвърждават с добро име на пазара.
С труд, постоянство и вяра, Васил Бъчеваров успява да си заслужи добра репутация на индустриалец и намира своето място сред местната общественост. Доказал капацитета и възможностите си, няколко поредни години Бъчеваров е избиран за общински съветник, а през 1907 и 1908 г. дори е председател на местния общински съвет. От 1906 г. е утвърден за член на Сконтовия комитет при русенския клон на Централната банка и като такъв е натоварен да преценява кредитоспособността на заимоискателите. По същото време е включен в комисията, която трябва да пътува до Рим, за да разгледа и одобри предложените модели за статуи и барелефи на емблематичния за Русе Паметник на свободата. Успял да си проправи път и в бизнеса, и в обществото, Васил Бъчеваров почива през 1913 г.
С настъпването на смъртта му предстоят трудни години на изпитание на усточивостта на вложения от Васил нюх в създаването на първата сапунена фабрика в Русе. На семейството му се пада отговорността да продължи започнатото. Макар първите опити на Мария – съпругата на Васил, и на по-малкия син – Любен, да дърпат назад в развитието предприятието, то нова ера в сапунопроизводството настъпва при вземане на управлението в ръцете на голямия син – Георги Бъчеваров.
Той довежда фабриката до подем, като условно стъпките му в посока осъвременяване на оборудването, реновирането на сградния фонд, установяването на солидарна социална политика с респект към работниците и др. се обособяват в три съществени етапа.
Важното е, че традициите и примерът в семейството са устойчиви на времето константи, върху които ние трябва да наблягаме ежедневно, за да вървим напред в развитието си!
Пъстроцветен нов ден!