Пореден нов ден, в който България осъмва с  тежкия грохот на трагичните събития от вчерашния ден. Отново безмълвни стоим пред екраните. Чувства, едновременно, на ярост и огорчение не ни дават мира. Питаме къде е държавата в нейната роля на изискващ, контролиращ и наказващ орган Ние не искаме да „робуваме“ на страх и разделение.
Някога някой се е противопоставил на унижението и арогантността, на безпринципността и грабежа на животи, на които българският народ е бил подложен. Този човек е исполин. Той е Георги Сава Раковски.
След завръщането си в Котел заедно с баща си, Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година.
След избухването на Кримската война (1853 г.), Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република  трибагреника – бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират  средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20%, а 80% отиват за въоръжение. По онова време Свищов има статут на свободна област въз основа на договора от Систова, сключен на 4 август 1791 година между Австрия и Османската империя, в който град е можело да се разпорежда само валиде ханъм – майката на султана.
Раковски организира чета, пише статии срещу англичаните и издевателствата им спрямо индийския народ, като издавания от него вестник излиза на български и на френски език. Публикациите му получават международен отзвук, а  индийците го припознават като свой национален герой. През 1998 г. президентът Петър Стоянов открива българско училище в Делхи, което носи името "Георги Раковски". На цялата територия на Индия има 12 на брой училища, носещи името на нашия изтъкнат революционер .
През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата", както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно Привременно българско правителство, което е създадено през юни 1862 година в Белград под неговото председателство.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записани организационният принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.
За съжаление, туберкулоза прекършва порива му и Раковски умира на 9 октомври 1867 година. Не се намират и такива широко скроени личности да продължат делото му.
Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за Освобождение на България от османско владичество.
Такива даскали е имала Велика България. Милеещи и страдащи за българите. Издигнали самочувствието ни до световни висоти. Учител на Апостола и на световни борци за свобода. Чест гост на баба Тонка и на русенци, които са го уважавали, заради присъщата му напредничавост и харизма.
Днес търсим такива величия, за които завета на Раковски: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“ ще е тяхното верую!
Да бъде!