Сънлива неделна утрин, добри хора!

Днес, когато водачите са водачи само на листи, но не и на движения за отстояване на българския интерес и този на народа, си припомняме епизоди от пропитата с велики подвизи на личности от нашата история.
Връщаме се във времето, когато  Балканът е ехтял от звънливите викове на опълченците на България, пожертвали дом, майка и семейство, за да осмислят с живота си висшия идеал за свободна и независима България.
Тогава, на 10 април 1830 г., някъде в махала Гърците до с. Вонеща вода, Великотърновско, проплаква Тодор Тодоров Топалов. Вече пораснал, се занимавал с животновъдство и с търговия на едър рогат добитък.
Всъщност обаче, Тодор Топалов, прославил се по-късно под името Филип Тотю, е сподвижник на Раковски, приятел на Ботев и Левски, легендарен войвода, с четири смъртни присъди и три бягства от затвора. Негови са словата  „Няма да оставя оръжието си, догде не видя или България свободна, или да ме убият нейде….“
След 1850 г. (едва 20-годишен) е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов, Жельо войвода; води дружина из Стара планина. Попада в сливенския и в търновския затвор, откъдето успява да избяга. Забележете, бягството му от търновския затвор е първото и единствено в историята на затвора. За него се мълви, че е "крилат" и "куршум не го лови".
Установява се в Румъния, първоначално в гр. Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар с фалшиви документи под новото име - Филип Тотю.
На 15 май 1867 г., начело на чета от около 40 души, минава река Дунав при гр. Свищов. След еднодневно забавяне около града, четата се укрива от преследващата я потеря в гората Пустия край с. Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибузуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. Четата съумява да разкъса обръча и с помощта на българи от околните села (между които и Бачо Киро от гр. Бяла Черква) оцелелите четници, заедно с Филип Тотю, стигат връх Юмрукчал (днешния връх Ботев) в Стара Планина. Присъединяват се към четата на Панайот Хитов и заедно се оттеглят в Сърбия. Със своите действия четата привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите.
През 1868 г. Филип Тотю участва във Втората българска легия под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Непрекъснато дирен и арестуван той постоянно мени местоживеенето си и е принуден да замине за Русия, където престоява по-дълго време.
През 1876 г. той участва в Сръбско-турската война и преминава с чета в Северозападна България, но четата му е отблъсната. Отново се завръща в Русия. Преди Освободителната война руският император Александър ІІ и граф Игнатиев се допитват до него къде руските войски да преминат река Дунав. По негов съвет руснаците щурмуват не при гр. Русе, както първоначално са избрали, а при гр. Свищов, защото там брегът е слабо охраняван.
През 1877-1878 г. неуморимият поборник е участник в Руско-турската освободителна война.
След Освобождението живее в русенското с. Острица, а по-късно в с. Две могили, където на 22 март 1907 година посреща смъртта си.
Днес къщата на Филип Тотю в Две могили е музей и е отворена за посещения, което е добра възможност за  неделно разтоварващо бягство в съчетание с други забележителности в района, като пещера Орлова чука и ждрелото около с. Пепелина.

Разходете се днес!