Патриархът на шлагерната музика Йосиф Цанков - Йожи

Патриархът на шлагерната музика Йосиф Цанков - Йожи

Пренасяме се в света на добрия пример. Добрият пример е учител, той е своеобразна движеща сила за обществото да върви в посоката на прогреса. Той заразява. Той носи вдъхновение. Добрият пример е като учителя в нашия живот – оставя траен отпечатък и формира устоите на крехките млади личности.

А днес, в Деня на учителя, е повече от подходящо да си поговорим за необикновената особа на русенеца Йосиф Цанков, или Йожи, както се обръщат към него най-доверените му хора. Йожи е цяла епоха, той е основоположник на съвременната българска естрадна музика и родоначалник на българския шлагер. Творческата биография на Йожи на учи на постоянство, всеотдайност, непоколебимост, на силата да  сбъдваш добрини чрез наелектризиращата сила на изключителния си талант.

Роден е в Русе на 7 ноември 1911 г. в семейство Цанкови, които владеят френски, немски и английски езици, а домът им за периода е стар и аристократичен, с огромна библиотека, с телефон и с различни музикални инструменти. Всичко това, само по себе си, подсказва за семейство интелектуалци, за които доброто възпитание и образование са висши ценности, споделени добродетели. Не случайно, разпознавайки таланта на сина си, родителите на Йожи го записват на уроци по пиано още на 6-годишна възраст. На 11 години се твърди, че е съставил първата си композиция. Учи в Робърт колеж в Цариград, на 19 години завършва Iва мъжка гимназия. Получава юридическо образование в СУ “Св. Кл. Охридски”. Интересен факт, свързан с миналото на фамилията му, е, че първата електрическа крушка светва във фабриката на прадядо му Иван Хаджиберов от Габрово.

Първата си песен “Ела с мен в Хавай” написва през 1930 г., а през 1936 г. създава квартет “Цанков”. От 1937 г. до 1941 г. работи като композитор на театър “Одеон” в София. По това време усъвършенства знанията си по теория на музиката и композиция при П. Стефанов и проф. Веселин Стоянов. През 30-те години композира оперети за театър “Одеон”. Същевременно ръководи фабриката за грамофонни плочи “Лондон рекърдс” (1937­-40 г.). През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция “Радиопром” (по-късно “Балкантон”), където работи до края на живота си. През 30-те и 40-те години създава десетки танга, фокстроти, румби и валсове и др. Много от тях са широко популярни и са записани на грамофонни плочи. През 60-те години създава най-хубавите си песни в сътрудничество с поетите Д. Василев и Д. Точев. Негови изпълнители са почти всички естрадни певци от това време, но песните му се свързват най-вече с имената на М. Николова, Г. Кордов, Л. Иванова, Й. Христова, П. Христова. Йосиф Цанков е автор е на филмова музика, музика към театрални спектакли и др.

Негова е популярната пиеса „Керванът“, издавана на винилова плоча и разпространявана в Холивуд. Споделя се като легенда, че през Втората световна война, по желание на американските и английските войници, които се бият в Сахара срещу войските на Ромел, тя звучи всяка сутрин в 9.00 ч. по Радио „Лондон“ (днес ВВС). Песента е ориенталско танго, писано преди 1937 г. Войниците обичали да си тананикат рефрена му: „Бавно керванът минава в нощния мрак/, моята мъка, тогава пея ти пак/, златният пясък в безкрая нейде мълчи/, пълни със сладка омая са мойте очи.

Малко популярен факт е, че Йосиф Цанков е сред основателите на Българското национално радио – Радио София. Интерес още представлява това, че Цанев е сред основателите на баскетболния отбор „АС–23“ (сега ЦСКА). Съосновател е и на мъжкия национален отбор по баскетбол за мъже. В продължение на 15 години е капитан и център – нападател и на двата отбора. По-късно сформира и тренира и женския ни национален баскетболен отбор. Другата му страст извън музиката е филателията – знае се, че е имал една от най – богатите колекции от пощенски марки у нас. В живота на Йосиф Цанков обаче музиката си остава № 1.

Йосиф Цанков умира в съня си малко преди да навърши 60 – на 21 октомври 1971 година. На пианото му откриват недовършена партитура на песента „Вместо сбогом“ по текст на Захари Петров.

Композиторът е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“ I степен. На неговото име е кръстена улица в близост до „Балкантон“ в София, а по повод 100-годишнината от рождението му излиза пощенска марка с неговия лик.

Бъдете вдъхновени и създавайте възможности!