Слънчево  неделно утро, уважаеми!

Даскал Тони бързо успява да  издигне авторитета на своето килийно училище. Той е син на поп Иван (поп Яни). Даскал Тони е роден между 1765-1770 г. в гр. Русе и умира през 1853 г. Той даскалува от 1785-1845 г. Учителството му започва още от ранни години. От 15 годишна възраст и до дълбока старост не прекъсва тази си дейност. От 1785-1808 г. той учителства като баща си в избата на бащината си къща в крайненската махала, срещу вътрешния митириз (градът бил обграден от дълбок ров, наречен митириз), останки от която днес не съществуват. От 1811 до 1825 г. учителства вече в собствената си къща в махалата Варош, а от 1825-1840 г. в новопостроеното.
Варошко училище. От 1840-1845 г. преподава пак в своя дом. До 1808 г. той живее в гр. Русе и главното му занятие по наследство от баща му е да бъде учител и певец в черква, а свободното си време прекарва в шиене на аби. В периода 1808-1811 г. се принуждава да напусне града, поради напреженията покрай Руско-Турската война 1806-1812 г., идването на руския генерал Михаил Кутузов в Русе и настъплението на турската армия. Тогава Даскал Тони се заселва със семейството си в гр. Къмпулунг (градът се намира в средната част на Румъния, в историческата област Влашко). Там той работи като църковен певец 3 години, докато приключи войната. След това, както повечето от избягалите българи, така и той, се завръща  обратно в Русе. Понеже целият град е опажарен, както и бащината му къща, той се постарава да си купи място във Варошката махала, където построява собствена къща. След като се настанява в новото си жилище, отново се залавя пак със стария си занаят - даскал и певец. Училището му се помещава в избата на собствената му къща, а в църквата Св. Торица е бил певец. Килията, в която Даскал Тони учи децата, е с дължина 6, 75 м, широчина 5, 60 м и височина 1,5 м в земята и 0,5 м над земята. Осветлението идва от  4 малки прозорчета. В средата на избата са издигнати 2 стълба, като подпора на зданието. На единия от тях е имало 2 дупки – едната по-нависоко, а другата по-наниско. Според  думите на Стефан Тонев (син на Даскал Тони), както и на Георги П. Малчев, които са били негови ученици, тези дупки са служили за връзване на въжета при наказанието на провинили се ученици. Наказанието е предвиждано за този ученик, който извършва някоя неприлична постъпка или не си учи уроците. Тогава даскалът му завивал косата в един гвоздей и я завирал в една от тези дупки. Там наказаният ученик е стоял няколко часа без да може да се мръдне, а след като изтърпи това, го биели на фалага. Фалагата представлява едно дълго дърво (наподобява домашен стан), в средата на което се завързват 2 въжета, на които даскала завива краката на виновния ученик, така че да не може да мърда, след което, с дълъг прът бие ученика по босите крака. Освен на четене и писане, Даскал Тони обучава учениците си и на „Ракам“ смятане. Смятането затруднява ученици повече от четене и писане. Първо те усвояват писането на числата, а след това се учат на четирите аритметични действия. Даскал Тони застъпва и физическото образование на учениците чрез игри сред природата. Заплатата си Даскал Тони получава от учениците, от всеки един седмично по 10 пари (5 стотинки), а през зимния сезон, всяка заран трябва да носят и по един наръч дърва.

Интересно е било при Даскал Тони!

До скоро!