Добро утро!
Днес ще си говорим за градеж-за това как е дошла идеята за създаване на люпилня на кадри за творене на мебели. Младите специалисти бързо усвояват занаята от наложили се майстори, а дори и налагат модата в Европа в тази област.
Първият директор на гимназия Йосиф Вондрак полага основния камък на сегашната сграда през 1906 г.
Столарското училище, както е известно в града, става популярно и извън пределите на страната, като участва на международни изложби: през 1906 г. получава награда Гран-при и златен медал на изложението в Лондон; 1935 г. вече и с награда „Гран-при и златен медал на изложението в Бари, Италия; златни медали и почетни дипломи на изложенията в Лиеж и в Солун.
Учениците изработват прочутия кабинет в бяло за царския дворец в Евксиноград, мебелите от чуждестранни фурнири в края на 30-те години, спалните от пирамидален махагон, столовата от палисандрово дърво – шедьовър, създаден през 1920 г., кабинетите, направени от съчетание на ясен, коренища и орех.
От 1930 година са дърворезбите на входната врата на църквата „Света Троица”, владишкият трон през 1932 г., иконостасът в църквата „Света Богородица” в Русе.
Тези успехи са постигнати под вещото ръководство на директора Йосиф Вондрак, чешки специалист по мебелно производство, който е роден на 5 октомври 1861 г. в гр. Бехине. Специализира мебелно производство в Линц, Австрия и работи като помощник-майстор в известни столарски фабрики във Виена.
След преместването на столарския отдел от Княжево в Русе през 1895 г. Йосиф Вондрак е назначен за негов управител-майстор, който ръководи практически занятия и преподава специално чертане.
Той е основател на русенското списание „Модерно столарство”. Към края на кариерата си дарява 20 000 лв. за учредяване на фонд „Йосиф Вондрак”, от който да се поощряват най-сполучливо изпълнените в български национален стил проекти.
Ето такива идеи са реализирани в едни минали времена в Русе. Резултатът е устойчив продукт, красив и запомнящ се. Това което за нас в днешни времена е гордост.
Следва да се поучим от англичаните, които ни учат, че ”евтиното е най-скъпо”. Правеното в годините със златни левове и заеми от банки, но модерно и с вкус, носи и днес духа на Русе. Показваме го на света.

Днес повече от всякога трябва да се развиват младите хора и да се учат на световните постижения, да работят със световно известни личности и пренесат това в родината ни. Време е да положим основите за създаване на нов стил и дух на населеното ни място и дома ни.
Спорен ден, добри хора!