Уважаеми приятели,
В неделния ден ще Ви представим историята на един от най-великите българи. „Геният-цигулар на ХХ век“, пред когото цял свят се прекланя; патриот, на когото белгийската кралица Елизабет I на аудиенция при нея предлага да стане белгийски поданик, а той й отговаря простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение: „Няма начин Ваше величество, ние сме българи“
Русенец, забравен от свои, незнаен за много от нас или иначе казано „Паганини на ХХ в.” –  Васко Абаджиев.
Той е роден е на 14 януари 1926 г. в семейството на професора по цигулка Никола Абаджиев, преподавател в Държавната музикална академия в София, който по-късно е и неин директор. Никола Абаджиев е русенец, завършил консерватория в Брюксел. Майката – Лала Абаджиева (по баща Пиперова), произхожда от богато семейство и е пианистка.
Васко Абаджиев още в ранна детска възраст получава международна известност с майсторските си изпълнения. Наречен е „дете-чудо“, тъй като още на 6-годишна възраст започва да концертира, а на 9 години завършва Консерваторията и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование.
На единадесетгодишна възраст започва да следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През следващите няколко години Васко Абаджиев печели няколко престижни конкурса. Като абсолвент в Академията, на 12-годишна възраст, е удостоен с първа награда на международния конкурс в Лиеж и гостува на крал Леополд III. Следват поредица от концерти c най-известните филхармонии и симфонични оркестри в Европа.
През 1947 г. умира баща му. След смъртта му Васко Абаджиев заминава да лекува разклатените си нерви в Будапеща. Завръща се в България в началото на 50-те години. От 1952 до 1956 г. Васко Абаджиев изнася десетки концерти в България. През 1953 година е отличен с Димитровска награда. По време на събитията през 1956 г. Васко Абаджиев се намира в Унгария, където е нападнат във влака между Будапеща и Прага, получава травми и заминава в Западен Берлин, за да се лекува и остава за постоянно там.
До 1965 г. Абаджиев преживява успешно в Германия благодарение на силната воля на майка му. През същата година тя умира и по детски наивният Васко Абаджиев трудно се прехранва. След прекарана катастрофа, той е принуден да работи като куриер в издателство и да свири в моряшки кръчми на квартала „Санкт Паули“ в Хамбург.
На 14 декември 1978 г. гениалният цигулар Васко Абаджиев умира от изтощение и глад в изоставен вагон на S-бана в Хамбург.
Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози. На следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред.
Респектът, който са имали световно известните музиканти към него го обобщава популярният магьосник на цигулката Давид Ойстрах. Когато Ойстрах чува изпълнение на Абаджиев на цигулкови концерти на Бах, две години не се осмелява да свири този композитор на сцена. Клуб „Юнеско – Леонардо да Винчи” е отправил официално предложение до Юнеско: 2011г. да бъде обявена за „Година на Васко Абаджиев”.
Виждате какви артисти е дало Русе на света, пред които всеки се е прекланял. Много държави не могат да се похвалят с такива таланти и докосването до чужди такива е гордост за тях. Опитите на определени политически и обществени личности да заличат спомените за такива таланти или да им предадат незначителност не биха успели.
Няма издигнат паметник в България, нито улица, носеща името на Васко Абаджиев. Съдбата му толкова прилича на тази на Моцарт, че ако не беше истинска история щяхме да кажем, че някой писател плагиатства трагичната съдба на залцбургския магьосник.
Българинът, и в частност русенецът, е горд с миналото си и личностите от него, милеещ за настоящето си и обърнат с лице към бъдещето си.
Да попием от примерите на такива Великани!