Честит 1-ви септември, уважаеми!
Говорим си за Русенска търговско-индустриална камара, някога създадена като Първата българска частна търговска камара, основана в Русе на 15 април 1890 г. А Вие знаехте ли, че сградата, където днес се помещава Регионална библиотека „Л. Каравелов“, е била посторена за дом на Камарата.
Идеята за създаването на това първо камарно сдружение в България се заражда в периода 1889-1890 в кафето на Оханес Енкарниян на ул. “Княжеска”. В крайна сметка, тази частна търговска организация възниква без намесата на централната държавна администрация, копирайки устройството на английските свободни камари. За председател е избран Панайот Попов – индустриалец и кмет на Русе (1893-1894). Членовете на камарата решават на първо време да наемат кафето на Енкарниян за заседателна зала и свое седалище. Със собствени средства закупуват и мебелировката. Непосредствено след своето учредяване, членовете на Първата българска частна търговска камара се заемат с изпълнението на основната си задача да подпомагат правителствените органи в законодателната дейност по всички стопански въпроси. Съвсем заслужено организацията е с голямо влияние в икономиката на града. Естествено, в края на 1890 г. членовете й стават инициатори и учредяват в Русе Първото българско застрахователно акционерно дружество „България“. По-късно, с правилника към закона за камарите, публикуван с Указ № 61 от 17 април 1895 г., се разграничават районите на действие на между първоначално учредените 4 камари – Софийска, Пловдивска, Русенска и Варненска. Камарите получават статут на относително автономни учреждения с административни функции, субсидирани от държавата по образец на френските търговско индустриални камари.
От 1895 г. Камарата в Русе носи наименованието “Русенска търговско-индустриална камара”. Районът на дейността й обхваща почти цяла Северна България от р. Тимок до Силистра, включвайки 30 околии. След създаването на Областна стопанска камара – Русе през есента на 1943 г. районът й намалява, обхващайки само Русенска административна област.
Не винаги дом на Търговската камара е било кафенето на Оханес Енкарниян. На 14 април 1914 г. започва строителството на сградата на Камарата по проекта на арх. Никола Лазаров, който е автор и на Паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. Великолепната постройка е завършена през 1916 г. В купола над главния вход е монтиран часовник, а вратата на централния вход е красиво оформена с метална розетка и крилата на Меркурий – богът на търговията. Главната заслуга за обзавеждането на сградата е на председателя на Камарата от 1920 до 1938 г. – банкерът Атанас Буров. В сградата се помещават канцеларията и заседателните салони на Русенската търговско-индустриална камара до закриването й през 1948 г. От 1954 г. в сградата е настанена Окръжната библиотека „Любен Каравелов“. При главния вход е поставена паметна плоча на акад. Михаил Арнаудов, русенец, учен-фолклорист и литературен критик, който дарява личната си библиотека на Русенската библиотека „Любен Каравелов“.
Какво богато наследство си имаме, нали? Админарии за предприемчивите личности, които устремено, без страх, са чертали пътищата към успешния градеж!
Сърдечни пожелания за вдъхновяващ ден!