Честит вторник! 
Говорим си за Иван Петров Хаджииванов - български адвокат, патриот, общественик.
Той е  роден на 12 юни 1883 г. в Русе. През 1906 г. завършва пълния курс на държавното практическо земеделско училище в Образцов чифлик, а след това и Школа за запасни офицери.
Записва се студент в Юридическия факултет на Софийския университет. На 17 септември 1912 г. се обявява мобилизация на българската армия – започва Балканската война. Подпоручик Хаджииванов прекъсва учението си и е назначен за командир на взвод в 15-а рота от 4-та дружина на славния 5-и пехотен дунавски полк.  Участва в атаката на Одрин.
След това – в  Междусъюзническата война, в която е раняван, достига до командир на рота. Младежът тежко преживява Първата национална катастрофа. Загубена е Южна Добруджа с градовете Добрич, Балчик, Силистра, Каварна. Потоци от бежанци се насочват към Русе, един от най-близките големи градове. Общината им дава възможност да си построят къщи в т. нар. Добруджански квартал.
През 1914 г. Хаджииванов се дипломира като юрист и се установява на адвокатска практика в Русе (до 1944 г.). На следващата година, с включването на България в Първата световна война, пак е мобилизиран като ротен командир, а след това става дружинен командир. За участието си в трите войни е награден с ордена – кръст „За заслуга“, кръст „За храброст“ и орден за раняване I-ва степен. Иван Хаджииванов е председател на местната организация на Съюз „Добруджа“ в Русе, създадена от добруджанските бежанци след Ньойския мирен договор от 1919 г. Дейци на организацията са още Стефан Боздуганов, Слави Алексиев, Георги Теодосиев, Кирил Кръстев, Иван Маринополски и др. Съдействат на градските и околийските власти за настаняването и оземляването на бежанците. Работят за осъществяване на националната идея – освобождението на Добруджа.
През лятото на 1923 г. Иван Хаджииванов е избран за член на Централния комитет на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) и става негов председател. Целта на организацията е чрез въоръжени чети и дипоматически усилия да се запази българския характер на Добруджа и в удобен момент да се завърне отново в границите на България. Благодарение на четите на ВДРО разбойничеството в Добруджа е ликвидирано. Самият Хаджииванов активно се противопоставя на комфракциите, подкрепяни от Коминтерна да превземат отвътре ВДРО. От средата на 1925 г. той влиза в открит конфликт с лидерите на левицата в Добруджанското движение. Хаджииванов последователно отстоява българската национална кауза и решително се противопоставя на коминтерновската постановка за създаване на добруджанска нация. Руското военно разузнаване прави неуспешен опит да го вербува в полза на Русия.
В периода 1924 – 1929 г. е бил  два мандата общински съветник в Русе.
Политическата промяна в страната на 9 септември 1944 г. се оказва фатална за Хаджииванов. С протокол от 24 декември 1945 г. Гражданското отделение на Русенския областен съд го обявява за „безследно изчезнал по време на смут около 30 септември 1944 г.“. Репресиите не подминават и неговите близки .
Репресивният (подтискащ) стил на управление е каталозатор на процеси и явления, които по принцип биха довели до прогрес в общественото развитие. Днес сякаш се допуска в една сравнително легитимна форма хора да упражняват натиск, контрол и чрез силата на предупрежденията да манипулират в своя и/или в колективна частна полза поведението на умните, знаещи и можещи хора, правейки ги зависими. Необходимо е да се опълчим на тази пагубна действителност за нас, като нация.
Хубав да е денят ви!