Във втория ден от седмицата ще обърнем внимание на един буден русенец, който майсторски нарушава гробни тишини по неудобни въпроси. В творчеството му ярко се очертава характерният му стил на обществена ангажираност и публицистична критичност.
Той е роден в с. Червена вода през 1936 г. Той е харизматичен представител на зодия лъв и житейският му път свидетелства за последователност, непоколебим дух, прозорливост и прямота – отличителни черти за силата на личността на русенеца Стефан Цанев.
Средното си образование Цанев получава във Второ средно училище „Баба Тонка“ в Русе до 1954. Следва журналистика в Софийския университет (1959) и драматургия в Московския киноинститут (1965). Работил е като кореспондент на в. „Народна младеж“ в Родопите (1959–1960), бил е редактор в Студията за игрални филми (1965–1967), драматург в Държавния сатиричен театър (1967–1970), в Театъра на окръзите (1970–1973), в Театър „София“ (1973–1984; 1991; 1996–2008), в Драматичния театър Пловдив (1984–1991), в Театър „Българска армия“ (1992–1996).
За Стефан Цанев лириката е винаги преди всичко отношение, мисия, отговорност, на тази водеща функция се подчинява поетиката му във всички стихосбирки.
Драматургията на Цанев също се отличава с висока степен на социална ангажираност и диалогичност. Повечето му драми имат историческа тематика, чрез която общуват със зрителя по съвременни проблеми. Сред по-известните от тях са: „Процесът против богомилите“ (1969, поставена за първи път през 1978 и после отново забранена), „Последната нощ на Сократ“ (1986, играна стотици пъти в България и чужбина), „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (1987), „Страшният съд“ (1988), „Другата смърт на Жанна Д'Арк“ (1990).
Пристрастието на Цанев към историята личи и в романа „Мравки и богове“ (2000), както и в тетралогията „Български хроники“, която по думите на автора съчетава научността с художествеността, разказвайки историята на българите от 2137 г. пр. Хр. до 2007 г. сл. Хр.
Цанев е автор и на стихове и пиеси за деца, както и на сценарии, фарсове, мюзикъли, и на множество произведения с нестандартни жанрови определения (напр. клоунада, ексцентриада, буфодрама, театрална поема, психопародия и др.).
След 1989 Цанев дава над хиляда радио- и телевизионни интервюта, печата стотици статии и есета, в които анализира актуални и злободневни проблеми и изразява собствената си морална позиция.
Носител е на голям брой литературни и културни награди, сред които наградата за поезия Пеньо Пенев (1988), наградата за детска литература П. Р. Славейков (1992), националната литературна награда Иван Вазов (2004), орден Стара планина, І ст. – за цялостен принос към българската култура (2006), националната награда Христо Г. Данов за цялостен принос в българската литература (2011), наградата Икар за изключителен принос към българския театър (2019).  През 2017 отказва да приеме наградата Златен век на Министерството на културата.
Творчеството му е превеждано на повечето европейски езици, на кит., монг., араб., а някои от пиесите му са многократно поставяни и в чужбина.

Ползотворен ден, добри хора!