Днес, дами и господа, избрахме да пишем за силата да осъществиш невъзможното, за да спасиш корените си.
Човекът-идеал, за когото ще си спомним днес с гордост, в един изключителен момент от живота си, момент на оценка на приноса на неговото творчество в литературата, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ, казва: "Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда". Проницателен е бил и с фразата си „Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.“ Колко актуалност има в думите му днес.
Този велик ум е Елиас Канети от Русчук. Роден е в сефарадско-еврейското семейство. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му - Жак Канети, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през 19 век, където представителите му развиват успешен търговски бизнес. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Елиас прекарва детските си години в Русе. По-късно семейството му се мести (1911 г.) в Манчестър, в следващите години живее в различни европейски градове. Така напр., в Лондон той пренася своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно от Виена. Той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието - така в Лондон започва да работи над философския си труд "Маси и власт“. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография, озаглавена "Спасеният език". Именно за спомените, описани в „Спасеният език“, през 1981 г. Елиас Канети получава Нобелова награда за литература. На 14 август 1994 г.  Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".
По време на първата международна конференция в България (1992 г.), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество "Елиас Канети". Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името "Дом Канети". По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад "Елиас Канети", а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.
Днес в далечна Антарктида се издига връх Канети.
Крилата е фразата му „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“, която продължава да отеква в съзнанието на хората. За да е прекрасно бъдещето ни и добро настоящето, трябва да черпим сили от миналото и търсим отговори на въпросите си в нашите корени.
До скоро!