Добри хора, привет!

Вчера размишлявахме върху автентичността на авторитета на съвременните лидерски личности, докато днес конкретно ще назовем с имената, примерите от миналото, отдали живота си за свободата на България.

Тя е буйна, самостоятелна и находчива още от малка. Противно на обичаите, тя не се съобразява с желанието на баща си, а сама избира съпруг си през 1831 г. Тя е Баба Тонка, той е известният абаджия и търговец Тихо Обретенов. От този брак се раждат 12 деца, от които 7 остават живи. Всички те са възпитани в любов към родината и знанието от своите родители.

Георги С. Раковски е приятел на Тихо Обретенов и срещите им в Русе са чести. Разговорите им за идеи, борба и свобода на българите се говорят на глас и не се крият от Тонка. Впечатлена от двамата, тя става човек, който събира революционерите в дома си.

От синовете й пръв в делото е посветен Петър. Той участва във Втората българската легия в Белград (1867-1868). Друг неин син – Ангел, повикан от Стефан Караджа, преминава Дунава. Ангел и Петър участват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). След тежки боеве Петър загива някъде в Балкана, а Ангел е заловен. Тонка публично не проронва и сълза, а е охулвана от българки, че синовете й са тръгнали по „кривия път“. Дъщеря й Петрана ушива знаме за Старозагорско въстание (1875) и се налага да бяга, както и Никола Обретенов. Най-малката – Анастасия, поема работата.

Баба Тонка умира през 1893 г. и хората я запомнят с неизменната черна забрадка, вечно изпращаща и вечно чакаща. Наричана от турци и от българи „Майка на бунтовници“, тя се превръща в свещения образ на Българската майка.

Остават в историята думите й на истински патриот, милеещ за свободата на България: „Четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка.“

Днес домът й е превърнат в  музей, посветен на българското Възраждане и жизнения път на Тонка Обретенова. Къщата на Никола Обретенов – син на Баба Тонка, Ботев четник и деец на националноосвободителното движение, е построена през 1907 г. През 30-те години на ХХ век синът на Баба Тонка е сред малкото останали живи участници в борбите за освобождение, а  къщата на семейството се превръща в притегателно място за посещения.

Така, още тогава се случва това, което проф. Николай Ненов дефинира днес „процес на естествена музеефикация” на къщата. На 2 юни 1958 г. е открита и първата постоянна експозиция в дома на героя и през годините се превръща в емблематична за Русе.

Обновената експозиция на къщата музей е открита на 3 март 2015 година. В този вид, тя е развита на три нива и позволява достъп до всяко кътче от сградата.

Изключителните личности от миналото са без аналог. От тях се учим на самопожертвувателност, преданост, почтеност, разпалваща любов и дръзновение в името на една обща ценност.

Страдален народ сме ние, но това ни е направило по-силни. В съвременния живот обаче се наблюдава отдалечаване от общочовешките ценности и подмяната им с посредствено и неистинно поведение. Кое всъщност е по-важно днес?

Лежерен летен петък!