Добър ден, Русенци!

Сутринта, в едно знаково място за града ни, в топлия неделен ден, русенци, млади и стари, пият кафе и малка част от тях си говорят. Другите преглеждат новините и приятелите си в социалните мрежи през телефона. Този телефон, който последните години промени начина на комуникация и даде отговор на всички ни в какво се състои тайната на четене на книги. Показа ни, че конкретната книга няма значение. Важно е да грабим знания. Отговорът, даден от телефона за смисъла на четене на книга е:

“Книгите са разговори с хора, които иначе не бихме срещнали”. Като в сънищата.

Предшествениците ни са търсили начин да запазят и съхранят богатството на книгата и са стигнали до извода за обособяване на място, където да ги съберат. Смятали са да я легитимират като съществена част от общонационалния обществен, социален, икономически и културен подем непосредствено след Освобождението. Членовете на просветното дружество “Дунав” се заемат с учредяването на първата градска обществена библиотека. В чл.1 на Устава на дружеството е записана най-важната точка, а именно: „…да тури основа на една градска библиотека”. Така, според общинските регистри, на 11 февруари 1888 г., 10 месеца преди откриването на Софийския университет ( 8 декември 1888 г.), се създава Русенската библиотека. Към днешната дата това се оказва едно от най-старите духовни средища в България.

През 1891 г. е назначен първият библиотекар и е взето решение фондът да се комплектува с по един екземпляр от заглавие. През същата година е основан Библиотечен комитет, който съществува до 1926 г. От 1895 г. дейността на библиотеката се отчита редовно пред русенската общественост от страниците на „Русенски общински вестник“. Въвежда се първата инвентарна книга, наричана „Общ проверовъчен инвентар“. През 1901 г. библиотеката е преместена в Доходното здание. През 1906 г. започват проучването и подготовката за въвеждане на Десетичната класификация на книгите. През 1913 г. се разработват първите фишови каталози. Поредното преместване на библиотеката е през 1928 г., когато и се предоставят помещения на 2 ет. на сградата на Театъра. Проблемите със сградата на библиотеката ще продължат до 1954 г., когато Общината взема решение библиотеката да бъде преместена в сградата на бившата Търговско-индустриална камара. Това е един от забележителните архитектурни паметници в Русе, построен по проект на арх. Никола Лазаров през 1916 г. за нуждите на първата българска Русенска търговско-индустриална камара. През 70-те години на ХХ век до старото крило е издигнат съвременен комплекс с надстроено книгохранилище. Там сега са разположени Детският отдел и заемната на библиотеката.

Времето ни задължава да посещаваме духовния ни център – русенската библиотека, защото книгата ни учи, че не виртуалния, а реалния контакт между хората е висша форма на комуникация.

Срещайте се и търсете отговорите на въпросите, които ви поставя съдбата.