Спокойна неделя, мили хора!

Историята говори, че първите едропанелни жилищни сгради в България се появяват около 1960 година, а това социалистическо строителство не подминава и Русе.

“Панелките” са разработка на “Института за типизация и индустриализация на строителството”, за сгради между 4 и 6 етажа. Първите такива в Русе се появяват в така наречен “Стар Здравец”, а по късно се “раждат” и новите за времето си квартали “Здравец Изток”, “Дружба”, “Чародейка”. Построените химически заводи в Русе и Гюргево тровят с вредни си вещества русенци, като по неофициални данни, около 20 хиляди жители напускат завинаги града и се преселват в други населени места. Не остава и следа от зашеметяващото управление на инж. Кирил Старцев и дори се събаря "Стъклената будка" – символа на Русе.

След преврата на 19 май 1934 г., като симпатизант на „Звено“, Старцев е назначен за кмет на Русе със заповед № 3941 от 24 декември 1934 г. на министъра на вътрешните работи и народното здраве. Завършеното образование по строително инженерство в Швейцария го насочва към това да се влага в сградите повече желязо, бетон и стъкло. По това време се построяват Пощата (сега наричана "Старата поща"), Речна гара, Товарна гара, Градските Хали, Съдебната палата. Преустройства се централния градски площад, като го превръща в открита градина, а главната улица вече функционира като главна пътна артерия за градския транспорт. В емблематично място за срещи на поколения русенци се превръща– спирка павилион “Стъклената будка”, построена на мястото на Градското казино. Благоустроен с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени е и крайбрежният булевард. Построен е "Мостът на въздишките", който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа.

На 14 септември 1944 г., въпреки заслугите си за развитие на града, кмета Старцев е принуден от властта на Отечествения фронт да напусне поста си, а по късно, през 1956 г. е арестуван и изпратен в Белене, няколко години след това е освободен и умира на 12 декември 1962 г.

Наложеното социалистическо строителство довежда до това, Русе да загуби своя аристократичен облик, което продължава и в днешно време. Градът, наричан от европейците “Виена на Балканите” с уникалната си барокова архитектура и сгради украсени с еркери, колони и скулптури, както и покриви, облечени с медна ламарина, завършващи с кули се превръща като останалите български градове в бетонно-панелен, без паркове и забавления в тези квартали.

Доброто и хубавото тепърва предстои и русенци ще намерят съвременния “Старцев”.

Бъдете щастливи и вярвайте!