Привет, добри хора!

Музиката омиротворява! Затова днес решихме да разкрием елементи от историята на сградата, където се е намирала познатата на всички ни бивша музикална гимназия в Русе. Ако си мислите, че тук няма кой знае какво уникално, то ще се окажете в грешна посока. Ето и подробностите...

Всъщост, сградата е построена, за да служи за немско протестантско училище, сиропиталище (познато и като сиропиталището на пастор Вангеман) и детска градина. Проектът за този рядко срещан представител на архитектурата от онова време е изготвен в съавторство между арх. Удо Рибау и инж. Тодор Тонев. Сградата е построена в периода 1900-1901 г., макар врати училището да отваря на 5 октомври 1905 г. През 1918 г. училището е конфискувано от българските власти по политически причини. След пораженията от Първата световна война, сградата е реконструирана и вече се използва за ????????френска мъжка гимназия. В годините по-късно служи на Държавния университет по технологиите (сега Русенски университет) и накрая за музикална гимназия. Получава статут на недвижима културна ценност през 1973 г.

След като е пострадала от земетресението в Стражица през 1986 г., историческата сграда е изоставена и се превръща в романтична руина. От 2007 г. насам тя е частна собственост и в момента претърпява реставрация, за да се превърне в частен нумизматичен музей с една от най-големите колекции в Европа.

Въпреки, че архитектурната еклектика от този период се среща масово в големите ????????български градове, бившето музикално училище не е типичната сграда от периода у нас. Навярно заради връзката на Русе с другите европейски градове по Дунав. Изключително характерни за сградата са видимите носещи тухли в комбинация с множеството каменни детайли. Орнаментите носят духа на Ренесанса, прозорците, с дълбоките фронтони и ниши – на Барока, а впечатляващата кула – на Готиката. Различавайки се от по-спокойните, често едноцветни фасади, вдъхновени от Виена и Париж, музикалната гимназия в Русе специалисти определят като по-скоро самобитен пример, извън контекста на типичната следосвобожденска архитектура.

Ние, да си признаем, винаги притаяваме дъх, когато минаваме покрай този величествен архитектурен обект с дух и история. В подобни сгради трябва да се възпитават децата ни. Те изискват както от преподавателския състав, така и от възпитаниците сериозно и отговорно отношение, по естествен път носят чувство на гордост и принадлежност.

А сега ви предлагаме, приятели, да си пуснете любима песен, за да ви започне зареждащо съботния ден!

В момента ние слушаме Любо Киров и новата му песен „Усеща се сила“. ..Мотивира ни много! Поощряваме и вас, подобно на текста на песента, да тръгнете с вяра към желаната цел, която с безкрайна любов страха е покрила!