Лято е! Петък е! Подходящо време е за стягане на раницата за презареждащо уикенд приключение!

Тази сутрин машината на времето ни връща в онези бурни години, когато амбициозен Русчук е столица на Дунавския вилает. За да придобиете по-ясна представа за значимостта на Дунавския вилает, посочваме, че той е представлявал голяма административна единица, в обхвата на която попадат седем санджака: Русе, Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна. 

По онова време в Русчук се ражда едно от първите най-европейски места по нашите земи – гранд хотел „Ислях хане“. Теренът, върху който е издигнат е предоставен от османските власти. Съседните площи са отдадени за изграждане на консулства на различни държави. Хотелът има 32 стаи и ресторант. Всичките мебели са закупени от Виена. Помните ли? Именно, в гранд хотел „Ислях хане“ се ражда и за първи път поднесен световно известния десерт торта „Гараш“. Постройките както на хотела, така и на консулствата, са в европейски стил и с характерния жълтеникав цвят. Улицата, по която се намират, води към пристанището на Дунава. Тя е права, широка и с настилка.

Интересен факт всъщност представлява предисторията за обособяване на улицата, по която са разположени хотелът и консулствата. Тогавашното градско управление, в лицето на Мидхат паша, взема решение за създаване на нова образователна институция „Исляххане“ – образователни сиропиталища, които обхващат деца от различни вероизповедания в Русчук и Дунавския вилает. Трябват обаче средства за финансирането на това нововъведение. Именно така се ражда идеята за отдаване под наем на терени, върху които да се изградят богати консулства и луксозния хотел, чрез приходите от които да се издържат образователните формирования.

Бихме определили това решение като прогресивно. На първо място, се създава благоприятен климат в града чрез присъствието на консулства на различни успешни държави от Европа и света. На второ място, се създава изключителен за нашите ширини хотел, където отсядат и преговарят високопоставени и важни фигури от обществения живот от цял свят. На трето място, средствата от наем се инвестират в образование на деца, и не по-малко важно е, че се създават работни места и градът се развива.

През 1871 г. в „Ислях хане“ гост е „Балканският Колумб“ – австроунгарският пътешественик и учен Феликс Каниц, който в своите разкази „Дунавска България и Балканът“ споделя за Хотел „Ислях хане“: „На първия етаж има голяма зала, която през зимата се използва за приеми, балове и за оперетни и комедийни представления. Ресторантът е на приземния етаж, където се предлага табл дот (хранене на голяма обща маса, където се сервират ястията от дневното меню) и ала карт (избор от меню). В допълнение на това има и бюфет с унгарски и френски вина и някои гръцки, френски и български вестници, но изненадващо няма нито един немски.“

Екатерина Каравелова, красивата съпруга на бъдещия министър-председател на България Петко Каравелов, също пише в дневниците си за град хотел „Ислях хане“, като част от детските си спомени в Русчук.

След Освобождението на България „Ислях хане“ продължава да играе значима роля за важни приеми. През 20 век вече е с по-различна съдба. След второто десетиление в сградата се настанява Русенската градска община. В най-новата ни история първо тъне в разруха, а след това през 90-те години постройката е съборена. През 2015 година Община Русе обявява два конкурса за изграждане върху терена на ул. „Княжеска“ 7 на сграда в автентичния вид на някогашния хотел, но те срещат неуспех.

Днес си пожелаваме повече градежи с кауза и реформи с подобен социален ефект!

Да ви е красиво днес!