Добър да е денят ви!

Знаете ли, че в миналото Русе е бил единственият град, който е имал 4 жп гари?

Преди дни писахме за първата построена от Мидхад паша железопътна линия Русе-Варна. В продължение на темата, днес споделяме, че ЖП Гара Русе е първата железопътна гара в днешните български земи, построена и открита заедно с железопътната линия Русе – Варна през 1866 г. За практичното използване-прехвърляне на хора и товари от корабите, е разположена на брега на река Дунав, успоредно на коловозите, което е характерно за начални гари. Днес тази гара е част от Музея на транспорта, открит през 1966 година и люшкащ се сега, като собственост между Община Русе и Държавата. Този спор не допринася за реставрирането и използването му пълноценно.

През 1900 г., след влизането в експлоатация на линията Русе — Търново, започва изграждането на железопътен възел Русе-гара Халта или Русе-юг, с 2 коловоза с полезна дължина 220 m.

През 1928 г. в лимана на старото устие на река Русенски Лом е въведено в експолатация Пристанище Русе-запад, наричано вътрешно или зимно пристанище. Същата година за обслужването на Пристанището от новата железопътна гара Русе-товарна (по-късно Русе-запад) тръгва първият товарен влак. Освен с жп Русе-изток тази гара поддържа и линията към Горна Оряховица и Каспичан, обслужва всички промишлени предприятия, корабостроителницата и фериботът Русе – Гюргево от 1935 г.

През 1931 г. се въвежда в експлоатация и пътническа гара Русе-пристанище. Предназначението й е било за прехвърляне на пътници, багажи, колети и поща от влак на кораб и обратно. След 1954 г. пристанищната дейност на кейовата стена между гарите Русе-изток и Русе-пристанище се преустановява и се съсредоточава западно от зимното пристанище. В градоустройствения план се запазва железопътната връзка край р. Дунав за свързване на западния железопътен район с източния. Всички претоварни коловози край старото пристанище са демонтирани и на тяхно място се изгражда крайречна градска градина.

Към 1960 г. е завършено строителството на нова Товарна гара Русе, намираща се между бившата гара Русе-изток и Русе-разпределителна. Тя обслужва Складовата зона на града („Търговия на едро“, „Булгарплод“, „Химснаб“ и други), свързана е и с локомотивното депо. Старата товарна гара в западната част на града се запазва и едва тогава получава името гара Русе-запад. Железопътната връзка между гара Русе-изток и разтоварище „Военна рампа“ се демонтира, а остава само до Товарна гара.

Русе е първенец и в това отношение. Той става единственият град в България с четири гари, а се говори, че и не само в България.

Днес тази дейност на предците ни намира пример и в необходимостта от развитие на този вид транспорт. Железопътната инфраструктура е переспективна с оглед ниската себестойност, устойчивост и висок екологичен ефект при транспортиране на хора и товари. Държавата следва да насочи усилията си в подобряване на същата, както и в модернизацията на техниката – локомотиви, вагони и др.

Е, до скоро и бъдете щастливи днес!