В края на настоящата динамична седмица избрахме да си говорим за едно от най-важните понятия в етиката – „свобода“.

Такава свобода, при която върху избора на действие не оказват влияние средствата за принуда, а такава при наличието на разум.

Днес заплахите срещу свободата растат и въздействат все по-деструктивно върху обществения прогрес.

Често възприемаме за демократични страни, които всъщност са такива проформа. Демокрацията е много повече от избори. Демокрацията изисква дефиниране на целите на управление и средствата, които то използва, за да ги постигне, структуриране на цялата държава и на всички нейни институции около участието в честни избори, наличие на гражданско общество и отстояване свободите и правата на обикновените хора.

Драматизмът на днешните събитията не бива да обезверява, а следва да ни мотивира за излизане от блатото, като необходимо условие за тласък на обществото напред.

Ние работим за развиващо се обществото, където само чрез свободен дебат могат да се родят новите идеи, които да доведат до прогрес. А ограничения върху свободата на човека са допустими само в случай, че действията или бездействията на един от нас вредят на други.

По повод на казаното, правим препратка към един абсолютен символ на стремежа към свобода, жива част от историята на Русе и негов символ - Паметника на Свободата.

Идеята за неговото издигане е предложена в края на XIX век от Поборническо-опълченското дружество в Русе, а средствата за построяването му са дарени както от русенци, така и от родолюбиви българи от цялата страна. Съществен финансов принос имат двама братя банкери от Русе.

Монументът се издига на височина 17.80 метра, а самата бронзова статуя на върха е висока цели 3,75 метра. Представлява монументална пирамида – основа с постамент, колона и статуя. В основата на паметника има три барелефа, изобразяващи сцени от борбите за национално освобождение, както и статуи на два лъва – единият разкъсва с уста робски вериги, а другият брани  щит и меч, символизиращи свободата. На високата колона е поставена бронзова статуя на жена, също символ на свободата, която с една ръка държи меч, а с другата ръка сочи на север. За осъществяването на проекта е донесен гранит от Австрия.

Градежът на паметника е поверен на ????????италианския скулптор Арнолдо Дзоки, автор на монументи в цяла Италия, САЩ, дори в Аржентина. В България паметникът Цар Освободител в столицата, Паметника на свободата в Севлиево, фонтанът на Деметра в Пловдив и още други също са негово дело. Паметникът е готов през 1908 г., но е официално открит на следващата 1909 г., в присъствието на Райна Княгиня и Панайот Хитов.

Днес си пожелаваме чисти идеи за добри каузи, родени от разумни същества, в интерес на обществения прогрес, като в основата на градежа стоят неотменните човешки права на живот, на свобода и на стремеж към щастие, които следва да бъдат гарантирани от управление, учредено от свободните граждани, което да извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните.

Автор на използваните впечатляващи фотографии е Явор Мичев/ Qvor Michev. Поздравления за неговото творчество!